Синтетичните смазочни продукти са изработени от молекули, които са модифицирани чрез сложни химични процеси и осигуряват по-добри експлоатационни показатели при екстремни условия, свързани с температура, налягане или действащи сили. Минералните смазки са произведени от молекули, съдържащи се в суровия петрол, които се отделят при дестилационния процес в рафинериите.

Основният недостатък на минералните масла е, че молекулите им са с различна структура, която може да влияе положително или отрицателно на контрола на износването.

Синтетичните базови масла не съдържат елементи, които да предизвикват образуването на утайки и други разрушаващи маслото компоненти. Синтетичните смазочни продукти могат да бъдат използвани при високи температури без да се разграждат. Устойчивостта им срещу разпадане позволява по-продължителното им използване.

Заради химичните си и физични свойства минералните масла се разграждат при температури над 200°С, докато синтетичните моторни масла се разграждат при температури над 300°С.

Течност, която има сравнително висока устойчивост срещу изтичане може да се характеризира, като вискозна. Например медът има по-висок вискозитет от водата при една и съща температура. Висококачествените масла запазват вискозитета си стабилен при различни температура и условия на използване в продължение на по-дълъг период от време. Вискозитетът на смазочните масла се изменя с изменението на температурата: при повишаване на температурата вискозитета намалява, а при понижаване се увеличава. Тава изменение на вискозитета за различните масла не е еднакво – в един случай той се изменя рязко, в други – незначително. Колкото това изменение е по-малко, толкова маслото е по-качествено.

Смазочните продукти, които могат да запазват характеристиките си при високи и ниски температури се наричат всесезонни. Те се дефинират с помощта на две числа. Първото (след което се изписва W) показва вискозитета на маслото при по-ниски температури. Второто и по-голямо число показва вискозитета на маслото при по-висока температура. Всесезонното масло свежда до минимум разликите във вискозитетите при промени в температурите.

Присадките са химически съединения, които при добавянето им към основните масла подобряват експлоатационните характеристики на смазките, като ги предпазват от стареене и им позволяват да отговарят на всички нужди на съвременните двигатели. Смесването на различни присадки е това, което отличава качествените масла като Q8 от конкурентите им

Би било разумно да проверите за неизправности на автомобила, като вземете предвид типа на двигателя, възрастта му и условията на шофиране, при които е използван. Неизправностите може да са причинени от течове при връзките или уплътненията, износване на буталата и цилиндрите или нагар, ограничаващ смазването на някои повърхности.

Цветът на маслото няма специално значение, но зависи от определени фактори, като процеса на рафиниране и типовете базови масла, присадките и използвания суров петрол. Маслото може да потъмнее след употреба, тъй като задържа известно количество отделени частици. Причината за това е, че маслото почиства двигателя от частици и нагар, причинени от горенето при висока температура, като задържа частиците в суспензия, за да предотврати прилепянето им към повърхността на двигателя.

Смазочните продукти се различават по предназначение и качество. Някои от тях са подходящи само за отделни двигатели, а други могат да бъдат използвани само при определено време. Дори две масла, пригодени за един и същ двигател и еднакви атмосферни условия, могат да имат много различни експлоатационни качества. Затова се използват универсални критерии за описване на показателите и предназначението на маслото.

Сярата от неизгорялото дизелово гориво, както и получените в резултат на изгарянето и окислението съединения в остарялото масло се свързват с водата и образуват киселини. Тези киселини трябва да бъдат неутрализирани от моторното масло преди да засегнат металните части. Общото алкално число (TBN) измерва способността на маслото да неутрализира киселините. Caterpillar препоръчва следната формула: Минималната стойност на TBN на свежото масло = 10 пъти съдържанието в % на сяра в горивото.

За съжаление, добавките, използвани за увеличаване на TBN също така повишават съдържанието на сулфатна пепел в маслото. Моторните масла с високо съдържание на сулфатна пепел могат да увеличат натрупването на нагар по буталата и образуването на отлагания по клапаните и инжекторите. Тези натрупвания най-често водят до повишен разход на масло, повече вредни емисии и влошена работа на двигателя. Затова повечето производители на двигатели препоръчват гранични стойности на съдържанието на сулфатна пепел в маслото.

Утайката е фино отпадъчно вещество, което се образува в студените части на двигателя като комбинация от вода, съединения получени от изгарянето и неразтворими в маслото продукти. Отлагането на утайки по маслената помпа, маслопроводите или клапаните може да ограничи притока на масло и да причини сериозно износване на двигателя.

Съвременните моторни масла на минерална основа са достатъчно легирани и могат да издържат температури от порядъка на 250-280°С, което трябва да се приеме като максимално допустима температура за зоната на канала на първи бутален пръстен. Маслата на синтетична основа могат да издържат по-високи температури.

Ако посочената по-горе температура се надвиши (което е възможно при форсиране на двигателя чрез свръхпълнене), има опасност в маслото, намиращо се в зоната на уплътнителните канали на буталото, да настъпят химични изменения - крекингиране, изгаряне, които в крайна сметка да се окажат фатални за работата на пръстените. В такива случаи каналите се запълват с нагар, пръстените стават неподвижни и престават да изпълняват функциите си на еластичен уплътнителен канал.